Шоколад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за сладкарското изделие шоколад. За филма вижте Шоколад (филм)
Различни видове шоколад

Шоколадът е хранителен продукт – сладкарско изделие, произвеждан от ферментирали, изпечени и смлени семена от какаово дърво. Основните съставки на шоколада са какаовата маса (сухата част на какаовите семена) и какаовото масло (мазнините в семената). Натуралният шоколад се произвежда от тези две съставки, като се добавя и подсладител, най-често захар. Допълнително в шоколада могат да се съдържат мляко (получава се млечен шоколад), различни видове ядки (лешници, бадеми), стафиди, както и други плодови пълнежи. Само от какаово масло, без да се добавя какаова маса, се произвежда бял шоколад. Предлага се и аериран шоколад, съдържащ известно количество въздух под формата на мехурчета.

3/4 от производството на какао днес е в Западна Африка. Какао се произвежда поне от 3000 години в Мексико, Централна и Южна Америка, като най-ранният документ за това е отпреди 1100 г. пр.н.е. Консумацията на шоколад в умерени количества може да намали кръвното налягане.[1] Станало е традиция на много празници да се подаряват предмети изработени от шоколад. Най-често на рожден ден се подаряват шоколадови бонбони, по Великден шоколадови яйца и шоколадови зайчета, за Деня на любовта шоколадови сърца и други.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Царят на миштеките пие шоколад.

Едно от предположенията е, че наименованието „шоколад“ произлиза от думата „chocolatl“ на ацтекския език науатъл („xococ“ – горчив и „atl“ – вода или напитка).[2][3][4].

Ацтеките свързват шоколада с Шочикетсал, богинята на фертилността у жената.[5][6]. Маите също го свързват с плодородието. Мексикански лингвисти предполагат, че испанците са изобретили думата, съчетавайки термина chocol и заменяйки думата haa (на езика на маите вода) с тази на езика на ацтеките atl. Все пак изглежда по-вероятно ацтеките сами да са измислили тази дума. [7] От друга страна думата xocoatl не се среща в ранния испански език. На езика на маите глаголът chokola'j, който означава да пием шоколад заедно също е предлаган като вероятност за произхода на думата шоколад. В спорно изследване, други лингвисти отбелязват, че оригиналното изписване е по-скоро chicolatl отколкото chocolatl, означаващо разбита напитка.[6].

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Какаово дърво с плодове в различен етап на узряване

Процесът за създаването на един шоколад започва със събирането на узрелите шушулки от какаовото дърво. Те се отрязват от дървото с мачете или се свалят с пръчка, отварят се и от тях се изстъргват какаовите зърна, които се оставят на куповее за няколко дни да ферментират и след това се разстилат на открито в продължение на 5 – 7 дни (в зависимост от времето), за да изсъхнат.[8] Трябва да се внимава да се събират само узрелите плодове, защото ако не са достатъчно узрели, не съдържат достатъчно количество масло, а също така не могат да ферментират, а именно тяхното ферментиране създава специфичния вкус на шоколада. Изсушените какаови зърна се почистват и изпичат, за да се отпуснат обвивките им и след това се „издухват“ от тях, след което ядката на зърното се разчупва на малки парченца и се смилат в каменна мелница, маслото от тях се отделя и масата се превръща в „шоколадов ликьор“[9] (наименованието е подвеждащо, тъй като тази субстанция не съдържа алкохол). След като се втвърди, се превръща в горчивия натурален шоколад, който се използва за готвене, след което се пренася в шоколадените фабрики, в които се създават различни видове шоколад. Това става като към шоколадения ликьор се добавят захар и други съставки в зависимост от вида на шоколада, който ще се прави.

  • Млечен шоколад се прави от какаово масло и шоколадов ликьор в различни пропорции, захар и пълномаслено мляко
  • Черен шоколад се прави от същите съставки, но не съдържа мляко
  • Белият шоколад се прави от какаово масло, мляко и захар и не съдържа шоколадов ликьор

Смесването на съставките може да продължи до няколко часа, след което сместа се изсушава на отделни парчета, които се разбиват с какаово масло, когато шоколада се рафинира.

Машина за смесване на различните съставки на шоколада

Какаовото масло се извлича от мазнините, които се отделят при пресоването на смлените парченца от какаови ядки. То е страничен продукт от процеса на производство на какао. Използва се не само в производството на сладък шоколад, но също и в козметиката, ароматерапията и медицината. След като се извлече какаовото масло, остатъка от субстанцията се смила много фино и се превръща в какао.

При рафинирането сместа многократно преминава през рафиниращи валяци, които стриват малките парченца и добива плътно течно състояние. Колкото повече се рафинира шоколада, толкова по мек и гладък става. Рафинираният шоколад се разбива в специални машини в които се отстраняват влагата и киселинността му. Нежеланите аромати се неутрализират, а желаните се подсилват. Тази техника е създадена от Рудолф Линд през 1897 година в Швейцария и се нарича конширане.

За да стане гладък и блестящ, шоколадът се темперира. Ако не се направи това, в него ще се образуват кристали, повърхността му ще е на зрънца, а какаовото масло ще образува сиво-бял цвят на повърхността и ще се отдели от останалата маса (както каймакът се отделя от млякото). Темперирането е процес на затопляне и охлаждане, той стабилизира продукта и допринася за приятното топене в устата, гладката му, бляскава повърхност и го прави по-траен. След темперирането шоколадовата смес се оформя като шоколадов бонбон, шоколадово блокче или друг шоколадов десерт.

Шоколадът е много чувствителен към температура и влажност. Идеалната температура за съхранение е между 15 и 17 °C с влажност под 50%. Трябва да се държи далече от други храни, защото обикновено поема други миризми. Най-често шоколадът се държи и на тъмно, което може да се осъществи със завиването му в хартия. Не бива да се слага в хладилник, защото това води до обезцветяването му вследствие влажността, резултат от излизането на повърхността на кристали на мазнините и захарта.[10][11][12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Taubert, Dirk и др. Effects of Low Habitual Cocoa Intake on Blood Pressure and Bioactive Nitric Oxide // The Journal of the American Medical Association 298 (1). 4 юли 2007. DOI:10.1001/jama.298.1.49. с. 49 – 60. Архивиран от оригинала на 2007-07-09. Посетен на 12 януари 2010.
  2. ((en)) „Guide to Chocolate“, Whole Foods Market
  3. ((en)) „Dictionnaire nahuatl“ Архив на оригинала от 2007-11-14 в Wayback Machine.. Посетен на 10 февруари 2009.
  4. ((en)) „Online Etymological Dictionary“. Посетен на 10 февруари 2009.
  5. ((en)) „History of Coffee“ Архив на оригинала от 2011-04-29 в Wayback Machine., The Clever House. Посетен на 17 май 2008.
  6. а б ((en)) Résumé „Cacao And Chocolate Ancient Mesoamerica, Dakin, Karen and Søren Wichmann (2000). 11: 55 – 75. Cambridge University Press
  7. ((en)) „History of Coffee“ Архив на оригинала от 2011-04-29 в Wayback Machine., The Clever House
  8. Harvesting the seeds // Xocoatl. Посетен на 20 май 2008.
  9. At the chocolate factory // The Cocoa Tree. Архивиран от оригинала на 2007-01-14. Посетен на 20 май 2008.
  10. Tips for Chocolate Care // Ghirardelli. Архивиран от оригинала на 2007-02-06. Посетен на 16 април 2007.
  11. Miller, Teresa. Milkfat Fractions Help Beat Blooming Chocolate // College of Agricultural Life and Sciences, University of Wisconsin-Madison. Архивиран от оригинала на 2007-06-09. Посетен на 16 април 2007.
  12. How to Store Chocolate // CocoaBella. Архивиран от оригинала на 2007-02-08. Посетен на 16 април 2007.